Вижте прабългарския календар - един от най-точните в света!
3 май 7524 г. Това е денят, в който стартирам да пиша тази публикация. Нещо се е объркал този създател, ще си намерения евентуално някой. Друг ще реши, че се занимавам с научна фантастика, написа obekti.bg.
Не, всичко си е тъкмо. Става дума за този трети май, тази година, която за по-голямата част от света, в това число и за нас, е 2017. Но това е единствено тъй като считаме годините по Григорианския календар. Ако ги изчислявахме по прабългарския, щяхме да сме тъкмо 7524 година Поне по данните и тълкуванията им, с които разполагаме.
Може би е малко тъпо, че тази прабългарска система за отмерване на времето не е съхранена, тъй като по общото мнение на експерти тя е една от най-точните и съвършени, създавани в миналото в човешката история! А и една от най-старите, от която е доста евентуално да е заимстван даже китайският зодиак.
Какво съставлява този античен календар на нашите прародители? Каква е връзката му със Слънцето, Луната и… Юпитер? И за какво в действителност Юпитер е толкоз значим?
Нека стартираме малко по-отрано.
И да се опитаме да дадем някакво определение
на понятието календар. Според науката това е система за образуване на дните. Можем да оприличим календара на географска карта - да речем, на България. Тя, както знаем, е умалено изображение на земната повърхнина, заключена в рамките на нашата страна. По нея можем да установим къде се намира даден град, на какъв брой километра отстои от останалите градове и така нататък
Аналогично календарът съставлява карта на времето, заключено да вземем за пример в границите на една година. На него елементарно можем да забележим точното състояние на всяка дата, т.е. какъв ден от седмицата е, какъв брой дни остават до нея и така нататък Тези въпросни дати са детайлите, които сформират един календар. Всяка от тях показва един ден, по-точно едно денонощие.
Но какво съставлява денонощието? Отговорът на този въпрос наподобява относително елементарен: това е времето, за което се сменят денят и нощта, или времето, за което Земята се завърта към оста си. Да, това е ненапълно правилно.
Но в действителност има два типа денонощие:
слънчево и звездно, като слънчевото е с към 4 минути по-дълго!
Звездното денонощие на процедура е „ истинското”, тъй като точно то е интервалът от време, за който Земята прави едно цялостно завъртане към оста си по отношение на някакъв имобилен наблюдаващ, да вземем за пример далечните звезди (това е и повода да го назоваваме звездно). Неговата дълготрайност е 23 ч., 56 минути и 4 секунди.
От своя страна слънчевото денонощие е интервалът от време, за който планетата ни се завърта към оста си, само че по отношение на Слънцето. Ние обикаляме към него, само че звездата ни напълно не се явява имобилен наблюдаващ и заради това, гледано оттова, Земята се завърта за тъкмо 24 часа. Тези 24 часа са въведени от нас просто тъй като в нашето ежедневие работим със слънчевото време. По този метод ние боравим с „ фалшиво” денонощие, което обаче ни е комфортно, тъй като целият ни живот на процедура е обвързван със Слънцето, а не с някоя далечна звезда.
Следващият логически въпрос е за какво е зародила нуждата от основаването на календар. В началото той е бил нужен
основно за потребностите на земеделието.
Хората почнали да означават, че от време на време времето е топло, студено, реките прииждат или пък има суша. Направило им усещане, че всичко това има строга връзка с придвижването на Слънцето, което неслучайно в доста митологии е висшо провидение. Така стигнали до концепцията, че с цел да може да се планува по кое време ще е да вземем за пример идващият интервал, подобаващ за поливане, би трябвало да се сътвори някаква система, отчитаща тези интервали.
Редица антични цивилизации развиват доста мощно науката астрономия тъкмо за да усъвършенстват своя календар. С течение на времето календарът стартира да се употребява и за проучване на придвижването на небесните тела. Самата дума „ календар” произлиза от латинската „ календа”. Тя в Древен Рим е означавала първия ден от всеки месец. Този ден е имал значимо значение за публичния живот, тъй като тогава били събирани налозите.
И по този начин стигаме до едно от най-основните свойства на всеки календар – той се базира на някакво циклично (периодично) събитие. В взаимозависимост от небесното тяло, на което се базира цикличността, календарът може да бъде
безоблачен, лунен или разбъркан.
При последния вид, който е най-точен, седмиците, месеците и годините, в които се групират дните, са съобразени както с придвижването на Слънцето, по този начин и на Луната. Смесен е да вземем за пример Григорианският календар, който използваме през днешния ден. Важно значение може да имат и други ярки небесни тела, да вземем за пример планетите Венера и Юпитер. Така е и в прабългарския календар.
В древността календарите са били неразривно свързани с тогавашните религии. Поради това началната дата на доста от тях е някакво значимо религиозно събитие. Много постоянно основателите на системите за отмерване на времето били жреци, по тази причина се е появила и „ науката” астрология.
Да вземем календара на античните египтяни. В началото той бил напълно лунен. Затова имал един значителен минус –
не можел да предскаже годишния прилив на Нил,
защото това събитие е обвързвано с несъмнено състояние на Слънцето. Именно заради това египтяните възприели деня, в който звездата Сириус се вижда за първи път преди изгрев слънце, като специфичен. Нарекли тази звезда „ кучешката “ (тя и до през днешния ден е част от съзвездието Голямо куче). И по този начин в Древен Египет се ражда първият безоблачен календар, който освен това съдържа тъкмо 365 дни! Това става към 4236 година пр.н.е. На процедура египтяните са употребили три календарни системи: звездна (за задачите на земеделието), слънчева (съдържаща 365 дни) и лунна (която имала отношение към празниците им).
Внимание заслужава и календарът на античните вавилонци. Той бил синхронизиран с лунната година. Тя съдържа 12 лунни месеца, или 354 дни. Както знаем, в същинската година има почти 365 денонощия, заради което календарът на вавилонците доста изоставал. В него се редували месеци, съдържащи 29 и 30 дни. Поради това се налагало на всеки осем години да бъдат добавяни по три спомагателни месеца. Това се правело, когато календарът започвал очевидно да се отклонява от действителния сезон.
Превъзхождал ли ги е календарът на прабългарите?
Първо би трябвало да кажем, че единственият източник, от който имаме някакви сведения за него, е „ Именникът на българските ханове “. Затова към момента има доста дискусионни и неразбираеми моменти.
Със сигурност се знае, че признакът на прабългарския календар е бил равнораменният кръст. Той символизирал връзката сред Земята и небето. Около него на равни дистанции били изобразявани Слънцето и Юпитер, който играел значима роля в тогавашното летоброене. Двете равни по дължина рамена символизирали равните сенки, които предметите хвърляли по време на пролетното и есенното равноденствие.
Според актуалните показа в календара на прабългарите годината била разграничена на дванадесет месеца, като осем от тях съдържали по 30 дни, а останалите четири - по 31. Или общо 364 дни. Освен тях през годината имало един
спомагателен специфичен ден,
именуван Единак (Еднажден, през днешния ден - Игнажден). Предполага се, че това е бил 22 декември (зимното слънцестоене), който прабългарите приемали за начало на годината. Тогава нашите прародители чествали деня на възраждащото се Слънце, тъй като от този миг Слънцето стартира да се издига все по-високо над хоризонта денем.
Важен за тяхната календарна система бил и денят на лятното слънцестоене - към 24 юни, като той се добавял единствено във високосните години (всяка четвърта година била високосна)! Тази календарна система на пръв взор доста наподобява на употребяваната през днешния ден - и е една от най-точните, създавани в миналото!
При прабългарите има интервали с дълготрайност от 3, 10, 12… 47, 50…. 600, 4332, 6328 години. Последният - най-дългият прочут, е упоменат в
надпис върху мраморна плоча от времето на хан Омуртаг
от 823 година сл.н.е. Той съставлява 14 реда текст, вероятно заключителна част от контракт, подписан сред Дунавска България и Византия. Там написа: “[…на владетеля] името е [Омуртаг кан ювиги]. Годината от появяването на същинския господ бе 6328. Принесоха жертва и се заклеха за вписаните в книгите [взаимни договори]…”.
Това историческо удостоверение може да се одобри за доказателство за ранния генезис на българския календар. Според професор Васил Златарски първата година от календара на прабългарите е 5505 година пр.н.е. Ако в действителност е по този начин, то това би била най-ранната календарна система, създавана в миналото!
Необичайно е, че календарът
бил наличен за всички, а освен за висшата класа.
Интересно е и че съгласно прабългарския календар всяка година била отдадена на някакво животно. То се определяло от съзвездието, в което се намирала планетата Юпитер (или Янкул, както го наричали). Нейният интервал на циркулиране към Слънцето е съвсем тъкмо 12 години и за това време тя прави и една цялостна обиколка по съзвездията. Някои от тези съзвездия са да вземем за пример: мишка - сомор, вол - шегор, заек - дван, и така нататък Това доста прилича годините съгласно китайския зодиак. Напълно допустимо е доста развита цивилизация като китайската да е заимствала от прабългарския календар. В поддръжка на това изказване са откритите на територията на Китай прабългарски знаци, за които за жалост знаят доста малко хора.
А кои са преимуществата на календара, който използваме в наши дни?
Той е въведен през 1582 година
от папа Григорий XIII, по тази причина носи и неговото име. Замества Юлианския календар, като вкарва някои корекции за да се регистрира по-точно продължителността на годината. В Юлианския календар тя има 365,25 дни. Така на всеки 4 години се прибавя един спомагателен ден, който компенсира натрупването на четвъртинките. Оказва се обаче, че същинската дълготрайност на годината е малко по-малка, към 365,2422 дни. Григорианският календар поправя това с правилото за високосните години. Според него всяка година, чието число се дели без излишък на 4, е високосна, като се изключи тези, които се разделят без излишък на 100. Високосни са обаче и тези, делящи се без излишък на 400. Например високосни са 1992 и 1996 година, 1900 не е, а 2000 година е още веднъж високосна. По този метод за интервал от 4000 години се натрупва един непотребен ден, само че това е нещо, за което към момента е рано да се тревожим.
Прабългарските месеци (при разнообразни откриватели поредността не съответствува, само че имената са едни и същи):
Първи – АЛЕМ
Втори – НЕИЗВЕСТЕН (ТУТОМ)
Трети – ВЕЧЕМ (ЧИТЕМ)
Четвърти – ТУТОМ (ТВИРЕМ)
Пети – БЕХТИ (ВЕЧЕМ)
Шести – АЛТОМ (ШЕХТЕМ)
Седми – ЧИТЕМ (НЕИЗВЕСТЕН)
Осми – ШЕХТЕМ
Девети – ТВИРЕМ (НЕИЗВЕСТЕН)
Десети – НЕИЗВЕСТЕН (ЕЛЕМ)
Единадесети – ЕНИАЛЕМ
Дванадесети – НЕИЗВЕСТЕН (АЛЕМ, АЛТЕМ)
Прабългарските години
1. СОМОР (Мишка)
2. ШЕГОР (Вол)
3. НЕИЗВЕСТНА (Тигър)
4. ДВАН(Ш) (Заек)
5. НЕИЗВЕСТНА (Дракон)
6. ДИЛОМ (Змия)
7. МОРИН (Кон)
8. ТЕКУ (Овен)
9. НЕИЗВЕСТНА (Маймуна)
10. ТОХ (Петел)
11. ЕТХ (Куче)
12. ДОХС (Глиган)
Не, всичко си е тъкмо. Става дума за този трети май, тази година, която за по-голямата част от света, в това число и за нас, е 2017. Но това е единствено тъй като считаме годините по Григорианския календар. Ако ги изчислявахме по прабългарския, щяхме да сме тъкмо 7524 година Поне по данните и тълкуванията им, с които разполагаме.
Може би е малко тъпо, че тази прабългарска система за отмерване на времето не е съхранена, тъй като по общото мнение на експерти тя е една от най-точните и съвършени, създавани в миналото в човешката история! А и една от най-старите, от която е доста евентуално да е заимстван даже китайският зодиак.
Какво съставлява този античен календар на нашите прародители? Каква е връзката му със Слънцето, Луната и… Юпитер? И за какво в действителност Юпитер е толкоз значим?
Нека стартираме малко по-отрано.
И да се опитаме да дадем някакво определение
на понятието календар. Според науката това е система за образуване на дните. Можем да оприличим календара на географска карта - да речем, на България. Тя, както знаем, е умалено изображение на земната повърхнина, заключена в рамките на нашата страна. По нея можем да установим къде се намира даден град, на какъв брой километра отстои от останалите градове и така нататък
Аналогично календарът съставлява карта на времето, заключено да вземем за пример в границите на една година. На него елементарно можем да забележим точното състояние на всяка дата, т.е. какъв ден от седмицата е, какъв брой дни остават до нея и така нататък Тези въпросни дати са детайлите, които сформират един календар. Всяка от тях показва един ден, по-точно едно денонощие.
Но какво съставлява денонощието? Отговорът на този въпрос наподобява относително елементарен: това е времето, за което се сменят денят и нощта, или времето, за което Земята се завърта към оста си. Да, това е ненапълно правилно.
Но в действителност има два типа денонощие:
слънчево и звездно, като слънчевото е с към 4 минути по-дълго!
Звездното денонощие на процедура е „ истинското”, тъй като точно то е интервалът от време, за който Земята прави едно цялостно завъртане към оста си по отношение на някакъв имобилен наблюдаващ, да вземем за пример далечните звезди (това е и повода да го назоваваме звездно). Неговата дълготрайност е 23 ч., 56 минути и 4 секунди.
От своя страна слънчевото денонощие е интервалът от време, за който планетата ни се завърта към оста си, само че по отношение на Слънцето. Ние обикаляме към него, само че звездата ни напълно не се явява имобилен наблюдаващ и заради това, гледано оттова, Земята се завърта за тъкмо 24 часа. Тези 24 часа са въведени от нас просто тъй като в нашето ежедневие работим със слънчевото време. По този метод ние боравим с „ фалшиво” денонощие, което обаче ни е комфортно, тъй като целият ни живот на процедура е обвързван със Слънцето, а не с някоя далечна звезда.
Следващият логически въпрос е за какво е зародила нуждата от основаването на календар. В началото той е бил нужен
основно за потребностите на земеделието.
Хората почнали да означават, че от време на време времето е топло, студено, реките прииждат или пък има суша. Направило им усещане, че всичко това има строга връзка с придвижването на Слънцето, което неслучайно в доста митологии е висшо провидение. Така стигнали до концепцията, че с цел да може да се планува по кое време ще е да вземем за пример идващият интервал, подобаващ за поливане, би трябвало да се сътвори някаква система, отчитаща тези интервали.
Редица антични цивилизации развиват доста мощно науката астрономия тъкмо за да усъвършенстват своя календар. С течение на времето календарът стартира да се употребява и за проучване на придвижването на небесните тела. Самата дума „ календар” произлиза от латинската „ календа”. Тя в Древен Рим е означавала първия ден от всеки месец. Този ден е имал значимо значение за публичния живот, тъй като тогава били събирани налозите.
И по този начин стигаме до едно от най-основните свойства на всеки календар – той се базира на някакво циклично (периодично) събитие. В взаимозависимост от небесното тяло, на което се базира цикличността, календарът може да бъде
безоблачен, лунен или разбъркан.
При последния вид, който е най-точен, седмиците, месеците и годините, в които се групират дните, са съобразени както с придвижването на Слънцето, по този начин и на Луната. Смесен е да вземем за пример Григорианският календар, който използваме през днешния ден. Важно значение може да имат и други ярки небесни тела, да вземем за пример планетите Венера и Юпитер. Така е и в прабългарския календар.
В древността календарите са били неразривно свързани с тогавашните религии. Поради това началната дата на доста от тях е някакво значимо религиозно събитие. Много постоянно основателите на системите за отмерване на времето били жреци, по тази причина се е появила и „ науката” астрология.
Да вземем календара на античните египтяни. В началото той бил напълно лунен. Затова имал един значителен минус –
не можел да предскаже годишния прилив на Нил,
защото това събитие е обвързвано с несъмнено състояние на Слънцето. Именно заради това египтяните възприели деня, в който звездата Сириус се вижда за първи път преди изгрев слънце, като специфичен. Нарекли тази звезда „ кучешката “ (тя и до през днешния ден е част от съзвездието Голямо куче). И по този начин в Древен Египет се ражда първият безоблачен календар, който освен това съдържа тъкмо 365 дни! Това става към 4236 година пр.н.е. На процедура египтяните са употребили три календарни системи: звездна (за задачите на земеделието), слънчева (съдържаща 365 дни) и лунна (която имала отношение към празниците им).
Внимание заслужава и календарът на античните вавилонци. Той бил синхронизиран с лунната година. Тя съдържа 12 лунни месеца, или 354 дни. Както знаем, в същинската година има почти 365 денонощия, заради което календарът на вавилонците доста изоставал. В него се редували месеци, съдържащи 29 и 30 дни. Поради това се налагало на всеки осем години да бъдат добавяни по три спомагателни месеца. Това се правело, когато календарът започвал очевидно да се отклонява от действителния сезон.
Превъзхождал ли ги е календарът на прабългарите?
Първо би трябвало да кажем, че единственият източник, от който имаме някакви сведения за него, е „ Именникът на българските ханове “. Затова към момента има доста дискусионни и неразбираеми моменти.
Със сигурност се знае, че признакът на прабългарския календар е бил равнораменният кръст. Той символизирал връзката сред Земята и небето. Около него на равни дистанции били изобразявани Слънцето и Юпитер, който играел значима роля в тогавашното летоброене. Двете равни по дължина рамена символизирали равните сенки, които предметите хвърляли по време на пролетното и есенното равноденствие.
Според актуалните показа в календара на прабългарите годината била разграничена на дванадесет месеца, като осем от тях съдържали по 30 дни, а останалите четири - по 31. Или общо 364 дни. Освен тях през годината имало един
спомагателен специфичен ден,
именуван Единак (Еднажден, през днешния ден - Игнажден). Предполага се, че това е бил 22 декември (зимното слънцестоене), който прабългарите приемали за начало на годината. Тогава нашите прародители чествали деня на възраждащото се Слънце, тъй като от този миг Слънцето стартира да се издига все по-високо над хоризонта денем.
Важен за тяхната календарна система бил и денят на лятното слънцестоене - към 24 юни, като той се добавял единствено във високосните години (всяка четвърта година била високосна)! Тази календарна система на пръв взор доста наподобява на употребяваната през днешния ден - и е една от най-точните, създавани в миналото!
При прабългарите има интервали с дълготрайност от 3, 10, 12… 47, 50…. 600, 4332, 6328 години. Последният - най-дългият прочут, е упоменат в
надпис върху мраморна плоча от времето на хан Омуртаг
от 823 година сл.н.е. Той съставлява 14 реда текст, вероятно заключителна част от контракт, подписан сред Дунавска България и Византия. Там написа: “[…на владетеля] името е [Омуртаг кан ювиги]. Годината от появяването на същинския господ бе 6328. Принесоха жертва и се заклеха за вписаните в книгите [взаимни договори]…”.
Това историческо удостоверение може да се одобри за доказателство за ранния генезис на българския календар. Според професор Васил Златарски първата година от календара на прабългарите е 5505 година пр.н.е. Ако в действителност е по този начин, то това би била най-ранната календарна система, създавана в миналото!
Необичайно е, че календарът
бил наличен за всички, а освен за висшата класа.
Интересно е и че съгласно прабългарския календар всяка година била отдадена на някакво животно. То се определяло от съзвездието, в което се намирала планетата Юпитер (или Янкул, както го наричали). Нейният интервал на циркулиране към Слънцето е съвсем тъкмо 12 години и за това време тя прави и една цялостна обиколка по съзвездията. Някои от тези съзвездия са да вземем за пример: мишка - сомор, вол - шегор, заек - дван, и така нататък Това доста прилича годините съгласно китайския зодиак. Напълно допустимо е доста развита цивилизация като китайската да е заимствала от прабългарския календар. В поддръжка на това изказване са откритите на територията на Китай прабългарски знаци, за които за жалост знаят доста малко хора.
А кои са преимуществата на календара, който използваме в наши дни?
Той е въведен през 1582 година
от папа Григорий XIII, по тази причина носи и неговото име. Замества Юлианския календар, като вкарва някои корекции за да се регистрира по-точно продължителността на годината. В Юлианския календар тя има 365,25 дни. Така на всеки 4 години се прибавя един спомагателен ден, който компенсира натрупването на четвъртинките. Оказва се обаче, че същинската дълготрайност на годината е малко по-малка, към 365,2422 дни. Григорианският календар поправя това с правилото за високосните години. Според него всяка година, чието число се дели без излишък на 4, е високосна, като се изключи тези, които се разделят без излишък на 100. Високосни са обаче и тези, делящи се без излишък на 400. Например високосни са 1992 и 1996 година, 1900 не е, а 2000 година е още веднъж високосна. По този метод за интервал от 4000 години се натрупва един непотребен ден, само че това е нещо, за което към момента е рано да се тревожим.
Прабългарските месеци (при разнообразни откриватели поредността не съответствува, само че имената са едни и същи):
Първи – АЛЕМ
Втори – НЕИЗВЕСТЕН (ТУТОМ)
Трети – ВЕЧЕМ (ЧИТЕМ)
Четвърти – ТУТОМ (ТВИРЕМ)
Пети – БЕХТИ (ВЕЧЕМ)
Шести – АЛТОМ (ШЕХТЕМ)
Седми – ЧИТЕМ (НЕИЗВЕСТЕН)
Осми – ШЕХТЕМ
Девети – ТВИРЕМ (НЕИЗВЕСТЕН)
Десети – НЕИЗВЕСТЕН (ЕЛЕМ)
Единадесети – ЕНИАЛЕМ
Дванадесети – НЕИЗВЕСТЕН (АЛЕМ, АЛТЕМ)
Прабългарските години
1. СОМОР (Мишка)
2. ШЕГОР (Вол)
3. НЕИЗВЕСТНА (Тигър)
4. ДВАН(Ш) (Заек)
5. НЕИЗВЕСТНА (Дракон)
6. ДИЛОМ (Змия)
7. МОРИН (Кон)
8. ТЕКУ (Овен)
9. НЕИЗВЕСТНА (Маймуна)
10. ТОХ (Петел)
11. ЕТХ (Куче)
12. ДОХС (Глиган)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ